На 20 май дългогодишният преподавател в Духовната академия и Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. д-р Антоний Ангелов Хубанчев навърши 90 години.
Голяма част от дългия си жизнен път проф. Хубанчев посвещава на богословската наука и преподавателската дейност. Роден в свещеническо семейство, подложено на репресии от комунистическата власт, той въпреки това се посвещава на богословието и запазва интереса и способността си за богословска рефлексия на ставащото в обществото ни до днес.
Желаем на проф. Хубанчев още дълги години здраве на тялото и бодрост на духа.
Проф. Хубанчев е роден на 20 май 1936 г. в Разград. Неговият баща, енорийският свещеник Ангел Хубанчев, е виден духовен общественик в града. Допринася за религиозно-просветната дейност в Разград и смело изобличава пропагандираните от комунистите атеистичните идеи. Развива активна благотворителна дейност. През 1944 г. заедно с други видни интелектуалци е арестуван и измъчван, а на 13 март 1945 г. е разстрелян от комунистическата власт. Последните му думи към съпругата и двете невръстни деца – Здравко и Антоний - са: „Аз умирам невинен, не страдайте за мене! Умирам в името на Христа!”
Антоний се посвещава на богословието и през 1956 г. завършва Софийската духовната семинария "Св. Йоан Рилски", вече "интернирана" на гара Черепиш, Врачанско, а през 1960 г. - и Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. През 1968 г. се дипломира и във Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Владее блестящо немски и руски език. Специализира в Старокатолическия факултет в Берн, Швейцария, от 1968 до 1970 г. и в Източно-църковния институт на Римокатолическата църква в Регенсбург, Германия, от 1980 до 1981 г.
Най-напред е назначен за учител по философия в семинарията, а от 1973 до 1981 г. Антоний Хубанчев е асистент по Християнска философия в Духовната академия. В нея през 1979 г. придобива научна степен "кандидат на богословието" (отговаря на сегашната "доктор"), а от 1982 г. е доцент. През 1988 г. става професор в Духовната академия, приета през 1991 г. отново като Богословски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Гост-преподавател е във BTУ “Св. Кирил и Методий” от 2003 до 2004 г.
Научно-изследователската му дейност е в областта на християнската философия и антропология и на психологията на религията.
Член е на Съюза на учените в България, както и на Богословската комисия при Св. Синод на Българската православна църква от 1980 до 1990 г., както и на синодния Отдел за икуменическо миротворна дейност и междуцърковни връзки. Участвал е с доклади в много международни прояви самостоятелно или като член на делегацията на БПЦ.
Като човек на словесността с поетична дарба и отличен богослов проф. Хубанчев е изпълнявал по съвместителство и длъжностите главен редактор на “Църковен вестник” (от 1980 до 1990 г.), на списание ”Богословска мисъл” (от 1996 до 2000 г.), както и на списание „Духовна култура” (2006–2007 г.).
За „дългогодишната му учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност в областта на богословските науки” на 3 декември 2008 г. е удостоен от Академичния съвет на Софийския университет с почетния знак на университета (със синя лента). Негови възпитаници от семинарията, академията и факултета има днес из цялата страна, а дори и в чужбина. Сред тях беше покойният Български патриарх Неофит, както са и повечето от днешните архиереи на БПЦ, стотици свещеници, доценти и професори по богословие, много доктори по богословие.
Автор е на десетки научни статии, както и на книгата „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Голяма част от материалите в нея са излъчени по Българската национална телевизия в неделната вечерна рубрика "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Това са размисли за основни въпроси на вярата и християнския морал.
Библиография на проф. д-р Антоний Хубанчев
Вижте още:
Духовният порив на богословието
Евтимиев род сме
Бог (ода)
